Задайте своите въпроси към д-р Яблански до 11.09.2009
Плоскостъпието е широко разпространен проблем сред населението, като голяма част от засегнатите са деца и подрастващи. Тревожен е фактът, че честотата на този проблем и другите ходилни аномалии нараства, което се дължи на заседналия начин на живот на съвременния човек и липсата на здравна култура.
Ограничената физическа активност и наднорменото тегло се отразяват върху тонуса на мускулите, подържащи сводовете. Има и редица външни фактори, които имат негативно влияние върху ходилата като например носенето на неподходящи обувки.
От особена важност за лечението на плоскостъпието е ранната диагностика още в детска възраст, тъй като проблемът може да бъде повлиян успешно с подходяща терапия и двигателен режим. Препоръчително е родителите, които имат съмнения, че детето им страда от плоскостъпие, да го заведат на консултация със специалист ортопед между 4 и 5-годишна възраст.
Важно е и трябва да се прави разлика между придобитото и вроденото плоско ходило, което е от значeние както за лечението, така и за прогнозата на състоянието.
Обикновено по-специфични белези на заболяването са:
- болки в ходилата
- болки в глезените
- отоци по глезените и/или подбедриците
- крампи след по-продължително ходене
Практиката показва, че при някои пациенти заболяването би могло да се прояви по-неспецифично – с болки в коленните или тазобедрените стави, в кръста.
Настъпилите промени в биомеханика на походката, биомеханичните оси на крайниците и изместването на центъра на тежестта на тялото са причина за неспецифичните симптоми на плоскостъпието. От своя страна промяната на центъра на тежестта е резултат на нарушената функция на сводовете и възникването на ентезопатии вследствие на хронична преумора в тези отдалечени от сводовете на ходилата части на тялото. Правилната и точна диагностика е изключително важна за навременното и качествено лечение на проблема.
Признаците, че плоскостъпието е в по-напреднала фаза, могат да бъдат:
по-чести и продължителни болки
- разширяване на предно-ходилния отдел с отклоняване на пръстите навън
- характерни промени в походката
- формиране на симптоматичен халукс-валгус и пръсти чукчета
- омазоляване на долната част на ходилото в областта на напречния свод
- метатарзалгия - с изтръпвания и мравучкания в областта на пръстите
- неврином на Мортон
- тарзал тунел синдром
- ”шип на петата”
- плантарен фасцит
Когато проблемът бъде неглижиран, заболяването може да прогресира с появата на хронични ентезопатии - литаментити,тендовегинити, тендинити, капсулити.
На по-късен етап се появяват деформации в ходилото, като валгусното килване на петата е доста характерно. Това може да се види от позиция зад пациента при стъпване, при което като петата отваря ъгъл навън. Макар и по-рядко е възможна и обратната деформация.
Крайно усложнение на плоскостъпието са артрозните изменения в ставния апарат. Те предизвикват хронична болезненост и водят до ограничаване на движенията на пациента. Те са трудно податливи на медикаментозно лечение и често водят до разширени оперативни интервенции. Навременното и правилно проведено лечение би могло да предотврати използването на хирургични методи.
Важно е да се знае, че плоскостъпието би могло да протича без симптоми в определени периоди.
Характерна проява на латентната сводова недостатъчност е появата на оплаквания при хора, които значително са наддали на тегло за много кратко време. Това явление се наблюдава и при бременни поради същите причини, както и поради някои хормонални изменения - увеличена разтегливост на тъканите.
Прецизната компютъризирана диагностика дава оценка на състоянието на ходилата и осигурява възможност за анализ на походката както статично /при неподвижен стоеж/, така и динамично - при ходене. Диагностиката включва и измерване на центъра на тежестта та тялото, биомеханичните оси на ходилата и долните крайници, позволява сканиране на ходилата за вземане на точен отпечатък.
Анализът на походката е изключително важен за точното коригиране на ходилната аномалия, защото позволява центриране тежестта та тялото и подобряване биомеханиката на походката, както и изработването на максимално подходящи индивидуални стелки, съобразени със степента на заболяването. По този начин прогресирането на болестта се ограничава и започва чувствителното подобряване на клиничното състояние.
В диагностичните кабинети на отделенията по „Ортопедия и травматология” се провеждат профилактични детски прегледи при съмнение за плоскостъпие. С наличните възможности се създават условия за точна диагностика и прецизно лечение не само на плоскостъпието, но и на болки в ходилния отдел, профилактика при пациенти с диабетно ходило, при разлика в дължината на крайниците след ендопротезирани стави или по други поводи за изравняване съобразено с биомеханиката на долните крайници.
Задайте своите въпроси към д-р Яблански до 11.09.2009
Завършил е медицина през 1996 г. в медицинския факултет на Тракийския университет. След завършването си продължава обучението си в хирургичното отделение на университетската болница Duke в Северна Каролина, САЩ. Получава специалност по „Ортопедия и травматология” през 2001 г. Има тясна специализация в областта на ендопротезирането, преминал е допълнително обучение в сферата на костната и ставната хирургия в Залцбург, Австрия. Има магистърска степен по „Обществено здраве” от Университета Hebrew в Йерусалим, Израел.
Работил е 8 години в отделението по „Ортопедия и травматология” на Университетската болница в Стара Загора, след това постъпва в УМБАЛ „Царица Йоанна”. При откриването на МБАЛ „Токуда Болница София”е поканен за началник-отделение на „Ортопедията и травматология”. Членува в Българската ортопедична и травматологична асоциация.
0 comments:
Post a Comment