
Как (де)градират мъжките изисквания за тяхната жена-идеал?
Всичко започва с безумно високи критерии. Жената на живота ти е перфектна и повечето момичета с посредствена хубост не могат да привлекат дори вниманието ти, когато те разминават по улицата. Едната ще има дебели бедра, другата много малки цици, третата не достатъчно мръснишко излъчване ... От толкова самонавиване, в един момент просто момичетата спират да ти правят впечатление. Освен, ако не изглеждат като Кармен Електра. И сега бързо да сметнем колко такива мъже успяват да задоволят критериите си? За да не съм прекалено груба, ще кажа все пак някаква бройка, но тя няма да е повече от 2-ма на всеки 75. Примерно.
На това му се вика синдром на подрастващите. И той не се измерва в диапазон години (от 15 до 18 да речем), а в диапазон „умствено израстване”. Е, някои мъже така и не достигат „умствена зрялост” и продължават да търсят своята идеална жена, която, след като я намерят съм повече от убедена, че дори няма да знаят какво да я правят, още по-малко как да я задържат.

И така, бзцелно търсене, което води до проникновено израстване – мъжът сваля критериите си. Сега търси симпатични добри момичета, ако може с предпочитания към домакинстването и свирките. Някои са късметлии и бързо срещат жена, с която да делят насъщния. Привържениците на по-неангажиращите връзки обаче предпочитат дълго да хвърчат от цвят на цвят докато някоя по-настоятелна пеперудка не ги оплете в мрежите си. И мъжът ще, не ще, заедно с нея опрашва съвместния си дом. А тя може и да няма мерки 90-60-90.
С две думи, в повечето случаи мъжът се оказва обвързан за жената на живота си, която обаче няма нищо общо с начина, по който винаги си я е представял. И за какво е било цялото това търсене и претенции? Мъжка му работа!
0 comments:
Post a Comment