Поне веднъж в живота си всеки служител изпитва завист към колегите си, често провокирана от конкуренцията в офиса. Хората завиждат за чуждите успехи, но това порочно чувство им пречи да постигнат собственото си благоденствие.
Що се отнася до работа и пари, конкуренцията винаги е на лице. Всеки се стреми да бъде по-добър от другите, да върши работата си по-добре и по-бързо, да получи признанието на шефа и неговото заветно „Браво!“, което за служителите е като „Оскар“ за актьорите. И когато това „Браво!“ получите не вие, а вашият колега, завистта трайно се установява в съзнанието ви. Тя е като паразит, причиняващ болестното ви състояние, в което ви е трудно да разсъждавате трезво и да се държите адекватно. Единствената ви мисъл е как да се покатерите най-отгоре на стълбицата, водеща към върха на професионалната йерархия. Но в търсенето си на справедливост и признание в службата, водени от завистта и максимата „Целта оправдава средствата“, често ставате жертва на собствената си завист и се осъзнавате смазани под тежестта на конкуренцията. Деструктивната сила на завистта и конкуренцията в офиса
Повечето хора се чувстват невъзможни да се зарадват на чуждите постижения. И вместо да се поучат от тях, започват да завиждат. Тази деструктивна завист може да се превърне в причина служителите да си правят мръсно един на друг, като логиката за тези действия се основава на познатия принцип „Не искам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Плачевно е, че хората насочват всичките си усилия не към собствения си просперитет, а към чуждия неуспех. И още по-плачевно е, че считат чуждия неуспех за свой успех.
Негативният ефект на завистта се изразява в това, че насочва мислите на хората не към това,което имат, а към това, което нямат.
Така завистта се превръща в разрушителна емоция, която често прераства в гняв и омраза към тези, за чиито успехи може само да мечтаете. А вие самите се превръщате във вечно недоволни, склонни към сплетни и готови по всяко време да съдят криворазбраната от тях неправда и да раздават измислена от тях справедливост служители. Тях обаче никой не ги харесва, включително и шефовете.
И така завистливите служители вместо да постигнат заветната си цел и да спечелят приза „Любимци на шефа“ , стават жертва на собствената си завист. Може ли завистта и конкуренцията да са двигатели на работния процес?
В редки случаи завистта е двигателят, който помага на служителите да преборят конкуренцията в офиса. Вместо да смаже самочувствието и да предизвика непоносимостта към останалите служители във фирмата, тази градивна завист мотивира служителите да станат първи. Тази професионална надпревара е полезна както за служителите, така и за фирмата, тъй като води както до личностен, така и до общ възход в професионално отношение. Именно за това някои хора предпочитат да са в среда, в която е явна конкуренцията и въпреки провокираната от нея завист човек е стимулиран да гони по-високи цели и да се самоусъвършенства. Докато, когато даден служител е с идеята, че е най-добрият сред колегите си, той няма стимул да се подобрява в професионално отношение.
0 comments:
Post a Comment